93 учени от 15 страни участваха в Международната конференция "Media and Communication: Tranformations and Development in the Digital Age"

За четвърта поредна година Факултетът по журналистика и масова комуникация организира Международна научна конференция "Комуникацията и медиите на XXI век". Темата на конференцията през 2023 г. е "Media and Communication: Tranformations and Development in the Digital Age". Форумът тази година се проведе онлайн в платформата Microsoft Teams на 26 и 27 октомври 2023 г.

Събитието беше част от две големи годишнини на академичната общност на Софийския университет - 135 години от основаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" и 50 години от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация.
Академични партньори на Международната конференция станаха престижни чуждестранни университети: Източният университет в Кентъки, САЩ, Политехническият институт в Лисабон, Португалия, Университетът във Вилнюс, Литва, Университетът в Букурещ, Румъния, Университетът Витаутас Магнус в Литва.
В рамките на два дни участие взеха 93 представители на световната академична и институционална общност – 16 участници от чужбина и 77 от България.
Деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. Веселина Вълканова откри научния форум, който поставя акцент върху предизвикателствата и перспективите пред медийното и журналистическото образование. Тя изрази радостта си от присъствието на журналисти с дългогодишен опит, водещи имена в професионалните среди, изследователи, учени и преподаватели от четиринадесет университета и институции от САЩ, Индия, Република Корея, Германия, Италия, Испания, Португалия, Холандия, Косово, Унгария, Полша, Литва, Норвегия и Украйна и български участници от водещи университети и катедри, институции, организации и медии.
Проф. Вълканова изрази съжаление, че не може да посрещне лично участниците в конференцията в сградата на Факултета по журналистика и масова комуникация, където е създаден Софийският университет и изтъкна, че учебната 2023/2024 г. бележи две важни годишнини - 135 години от основаването на Софийския университет и 50 години от създаването на Факултета по журналистика и масова комуникация, откъдето започва обучението по журналистика и медии в България.
В началото на 21 век академичното развитие на образователните институции и особено на университетите е изправено пред редица социални предизвикателства, структурни и образователни трансформации. Висшите училища преминават през радикални трансформации, водени от необходимостта от дигитализиране на процесите на образование и обучение. Университетската система се стреми да преодолее тази ситуация, за да бъде конкурентоспособна и да продължи да предоставя висококачествено образование в контекста на цифровата трансформация и технологичните иновации, изтъкна проф. Вълканова. Тя подчерта, че обучението по журналистика и комуникация е ориентирано към преподаване на специфични знания и умения, съчетано с практическо обучение и всички тези аспекти са много важни за реализацията на студентите. Философията на образованието и академичните изследвания по журналистика и медии в Софийския университет е свързана с високата обществена отговорност на журналистическата професия и с нейната роля в социалните системи, с функциите й на четвърта власт и с ролята на журналистиката в обществото.
Деканът изтъкна, че темата на конференцията обхваща най-дискусионните и важни въпроси на съвременната журналистика и медии, а впечатляващата научна програма включва доклади по ключови въпроси за медийната и дигитална промяна, рисковете и възможностите на цифровата комуникация, съвременните аспекти на медиите и комуникациите, цифровата трансформация на медиите и комуникацията, бъдещите тенденции в комуникационните професии, местните и регионалните измерения на медиите и комуникацията, предизвикателствата на медийната среда и нововъзникващите технологии и новата медийна култура.
По думите на проф. Веселина Вълканова всички тези теми са актуални не само за ситуацията в България, но и за световната общност. Без съмнение българската медийна среда претърпя динамични и сложни процеси на трансформация през последните две десетилетия, свързани както с дигитализацията и промяната в медийните бизнес модели, така и с драстично различния социален, културен и професионален контекст на комуникациите в световен мащаб. Като част от мегапроцесите на глобализация и дигитализация на човешката дейност и общества, на медийните екосистеми навсякъде по света, българската журналистика се трансформира в условията на сложни процеси на преход, на драматични обрати в медийната икономика, политика, професионални и дискурсивни практики. В периоди на трансформации и кризи журналистиката и медиите като публични институции се оказват в различни рискови ситуации, застрашаващи свободата на словото, професионалните стандарти и в крайна сметка – плурализма и демокрацията. В същото време медийната индустрия се развива в среда на несигурност, с неблагоприятни икономически показатели - растящи разходи и свиващи се разходи на домакинствата - и глобални проблеми като избягването на новини и умората от новини, както и риска икономическата слабост да направи новинарските организации още по-зависими от правителствената реклама, водят до сътресения и дълбоки смущения, засягащи медиите и тяхното функциониране.
Във времена на кризи наблюдаваме нарастваща необходимост от качествена журналистика и журналистическо образование и разширяване на потенциала за устойчивост на негативното влияние на фалшивите новини и дезинформацията, изтъкна проф. Вълканова. Тя припомни, че образованието по журналистика носи още по-голяма отговорност в съвременния свят и младите поколения ще водят борбата срещу заблудите в обществото, срещу изкривяването на представата за нормална журналистика и маскирането на пропагандата като журналистика.
Проф. Вълканова изрази радостта си от възможността да приветства като участници в конференцията водещите изследователи в областта на медиите и комуникацията проф. д-р Марк Дюз от Амстердамския университет в Холандия, проф. д-р Бенедикт Шнелбехер от университета Саарланд в Германия, проф. д-р Сурбхи Дахия от Индийския институт по масмедийна комуникация в Ню Делхи и проф. д-р Хасан Салиу от AAB College в Прищина, Косово и пожела полезна дискусия и конструктивни идеи за бъдещето на медиите.
Пленарната сесия беше модерирана от доц. д-р Мануела Манлихерова. Началото на дискусията бе поставено от проф. д-р Марк Дюз от Университета в Амстердам, Нидерландия, водещ изследовател в областта на журналистиката и медийната култура. Проф. Дюз представи доклад на тема “The Glitch, Uncanny, and Dizziness of Freedom: Articulating (a Future for) Media Studies”, в който сподели пред слушателите мнението си, че съвременният контекст на живот, който се води в медиите, а не с тях, предлага предизвикателството да се намерят начини за ефективно изучаване на медиите. Докато учените, работещи във всяка друга област, са склонни да разглеждат медиите като нещо, което се случва в живота на хората, в медийните изследвания се вижда как хората създават светове в и чрез медиите.
След това думата бе дадена на проф. д-р Бенедикт Шнелбехер от Университета в Саарланд, Германия, експерт в развитието на дигитални бизнес модели. В доклада си проф. Шнелбехер се фокусира върху силата на дигиталните технологии и тяхното влияние върху обществото.
Темата за трансформацията на медийната журналистика и корпоративната журналистика бе разгледана от проф. д-р Сурбхи Дахия от Индийския институт по масова комуникация в Ню Делхи, бивш журналист от вестник The Tribune и настоящ изследовател на англоезичната журналистика в Индия.
Пленарната сесия завърши с доклад на проф. д-р Хасан Салиу от Колежа ААВ в Прищина, Косово – бивш Декан (2011-2016) на Колежа ААВ, изследовател в областта на публичната дипломация, медийната грамотност и връзките с обществеността. Именно националната телевизия и дигитална журналистика стояха в центъра на представянето на проф. Салиу.
Конференцията продължи в 10 паралелно провеждани панела: “Media and Digital Change”, “Risks and Opportunities of Digital Communication”, “Contemporary Aspects of Media and Communication”, “Digital Transformation of Media and Communication”, “Future Trends in Communication Professions”, “The Past, Present and Future of Media”, “Local and Regional Dimensions of Media and Communication”, “Media Environment Challenges”, “Contemporary Dimensions of Media and Journalism” и “Emerging Technologies and New Media Culture”.
В работните панели преподаватели и изследователи от български университети и институции – Факултета по журналистика и масова комуникация и Философския факултет на Софийския университет, НБУ, ВТУ, ЮЗУ, Американския университет в Благоевград, Варненски свободен университет - ще дискутират по широк кръг от проблеми със свои колеги от чуждестранни висши училища от 15 държави: Източният университет в Кентъки, САЩ, Университетът във Вилнюс, Литва, Университетът в Заарланд, Германия, Университетът в Триест, Италия, Университетът в Торино, Италия, Политехническият институт в Лисабон, Португалия, Университетът в Аликанте, Испания, Колежът ААВ в Прищина, Косово, Университетът в Амстердам, Нидерландия, Корейският университет в Република Корея, Индийският институт за масова комуникация в Ню Делхи, Университет Еотвос Лоранд в Унгария, Силезийският университет в Полша, Харковският национален икономически университет в Украйна.
В панела ‘Media and Digital Change” (модератор доц. д-р Светлана Станкова) взеха участие редица изследователи по теми от различни интердисциплинарни научни полета, като това допринесе за изключително интересното многоаспектно анализиране и комуникиране на трендовете, перспективите, трансформациите и предизвикателствата пред медиите и медийната среда във време на динамична дигитална промяна. Сред темите бяха изказвания, свързани с иновациите, визуалния журнализъм, интердисциплинарните подходи в медийното презентиране на съдържание в дигитална среда, интеграцията на изкуствения интелект във визуалната комуникация, породиха интерес и дискусия сред участниците. Коментирана беше темата за бъдещето, което предвещава изкуственият интелект и опасността от дехуманизиране на комуникацията, както и gatekeeping-а като феномен, свързан с отговорността на медиите и персоналната отговорност на всеки от нас – като потребител на съдържание в социалните мрежи – аудиторния gatekeeping.
Панелът “Risks and Opportunities of Digital Communication” бе модериран от д-р Георги Александров и включваше чуждестранни и български участници, изследващи разнообразен набор от теми: медийната грамотност и предизвикателствата, които тя поставя за медийните и новинарските наративи; специфични примери от държави като Литва и Португалия. Широко бе обсъдено влиянието на новите дигитални технологии върху обучението по комуникационни специалности.
Технологичните аспекти на медиите (макар и не като централна тема) присъстваха и в панела “Contemporary Aspects of Media and Communications” с модератор проф. д-р Николай Михайлов. Вниманието на слушателите беше привлечено особено силно от презентацията на проф. д-р Джини Уайтхаус от Източния университет в Кентъки, САЩ (университет партньор на конференцията), която постави акцент върху етичните аспекти на журналистиката в контекста на създаването на документални филми, както и за тънката разлика между журналистика и кино, когато става дума за документирането на събития. В края на панела беше засегната и особено популярната тема за изкуствения интелект и все по-осезаемата му роля в съвременните медии.
На изкуствения интелект бяха посветени по-голямата част от докладите в панела “Digital Transformation of Media and Communication”, модериран от доц. д-р Мила Серафимова. Оказва се, че изкуственият интелект влияе както върху създаването на новини и тяхното възприемане от аудиторията, така и върху комуникирането на различни теми от страна на специалистите по връзки с обществеността.
Основно заключение от международната конференция е значителната промяна, която се наблюдава във всички аспекти на медиите и комуникациите. Променят се самите професии на комуникационните специалисти, което бе дискутирано в панела “Future Trends in Communication Professions” с модератор доц. д-р Калин Калинов.
Участниците в панела “The Past, Present and Future of Media”, модериран от доц. д-р Александър Христов се опитаха да направят една своеобразна разходка из миналото, настоящето и бъдещето на медиите. Докладите представиха възможностите за интеграция на съдържание в различни канали, тенденциите на контент маркетинга в социалните мрежи, но и върнаха аудиторията към двадесетте години на двадесети век с изследвания върху Деветоюнския период от 1923 г. и пропагандните послания във вестникарските публикации на популярни издания от този период.
Отделни казуси, отразявани в медиите в отделни държави или региони, бяха в центъра на изследванията в панела “Local and Regional Dimensions of Media and Communication” с модератор проф. д-р Светлозар Кирилов. Представени бяха доклади относно комуникационната стратегия на частната военна компания „Вагнер“, комуникационната политика на унгарското правителство, съвременната общинска преса в Полша и гейминг индустрията в Република Корея.
Панелът “Media Environment Challenges”, модериран от доц. д-р Мая Василева, представи пред слушателите най-новите тенденции и предизвикателства в комуникационния мениджмънт на популярни кампании в България, в книгоиздаването, в европейските комуникационни политики.
“Contemporary Dimensions of Media and Journalism” е заглавието на панела, модериран от доц. д.н. Мария Попова. Изследователите избраха да се съсредоточат върху етични проблеми в сферата на съвременната журналистика, включително върху въпроса има ли ограничения върху свободата на словото, които по същество не представляват цензура, а са необходим елемент на комуникацията, както и върху медийните образи на политически личности като президентите Владимир Путин и Володимир Зеленски.
Последният панел от конференцията бе озаглавен “Emerging Technologies and New Media Culture” с модератор проф. д-р Симеон Василев, който постави началото на обсъжданията със своя доклад относно необходимостта от единна теория за медийната трансформация и създаването на нова медийна култура. Панелът продължи с презентациите на докторанти от ФЖМК, покриващи широк набор от теми: новите умения на комуникационния специалист, медийната саморегулация я ерата на хибридна война и дезинформация, динамиката в развитието на ПР сектора.

Докладите от конференцията ще бъдат издадени в сборник и публикувани в индексирани и реферирани бази данни за научни изследвания.