Изследователи от ФЖМК в дискусия за Европейския акт на свободата на медиите

Медийни експерти и изследователи от ФЖМК участваха в дискусия по темата за Европейския акт за свободата на медиите, приет от Европейския парламент на 11 април 2024 г. и в сила от 7 май 2024 г., организирана от Съвета за електронни медии.

Д-р Симона Велева, съпредседател на СЕМ, представи основните теми в документа и изрази желанието на регулатора за обсъждане с медийните експерти на възможностите и предизвикателствата пред България и медийният регулатор при прилагането на Регламента. Участниците в дискусията изразиха мнение, че е наложителна бърза промяна в националното законодателството, което да позволи прилагането на Акта.

Проф. Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация, посочи три важни теми в Европейския акт за свободата на медиите:

1. правото на получателите на медийни услуги да имат достъп до плуралистично медийно съдържание, което да е в полза на свободния и демократичен дебат;
2. ефективната редакционна свобода и независимост на доставчиците на медийни услуги при упражняването на професионалната им дейност;
3. ненамесата на държавата, включително нейните национални регулаторни органи и служби, в редакционните политики и редакционните решения на доставчиците на медийни услуги.

Проф. Вълканова подчерта, че Европейският акт за свободата на медиите гарантира независим и непрекъснат мониторинг на вътрешния пазар на медийни услуги, включително по отношение на рисковете и напредъка в неговото функциониране. Предвижда се Комисията да определя ключови показатели за ефективност, методологични гаранции за защита на обективността и критерии за подбор на научни работници за мониторинга. 
Проф. Вълканова определи като предизвикателство за медийния регулатор изпълнението на изискването за изготвянето на годишни доклади от СЕМ, които трябва да бъдат представени на Европейския парламент.

„Без съмнение, ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски“ има научния капацитет да работи съвместно със Съвета за електронни медии по методологията на този мониторинг и да го реализира заедно с колеги социолози от СУ. Ние работим върху големи проекти на МОН, свързани с изследване на медийната среда в България – метаанализ, методология и подходи в проучванията на въздействието на медийните трансформации върху обществените процеси. Създадохме Център за медийни изследвания (ЦМИ), към ФЖМК на СУ, който има за цел създаване и развиване на изследователски бази данни, посветени на медийната среда в България. Тези бази данни вече се създават, съхраняват и обновяват, за да бъдат източник за изследователи, журналисти, учени, наблюдатели, анализатори и да предоставят по-цялостна картина по проблема. Надяваме се ЦМИ да се превърне в устойчиво звено за мониторинг на медийния процес в България по примера на редица демократични страни с висока култура на свободата на медиите, към чиято общност се стреми да принадлежи и Република България.“, каза проф. Вълканова.

Проф. Нели Огнянова от Софийския университет и преподавател във ФЖМК представи подробен правен анализ на документа и направи конкретни предложения за промяна в медийното законодателство у нас, което да отговаря на изискванията в Регламента. 

В дискусията участваха още: гл. ас. д-р Анета Милкова, доц. д.н. Мария Попова, доц. д-р Мая Василева от ФЖМК, представители на управителните съвети и редакционните колегии на обществени и търговски медии, изследователи и юристи. Участниците в срещата изразиха мнение, че медийният регулатор в момента не може да покрие обхвата на Европейския акт за свободата на медиите, който включва предавания или публикации в пресата, които са под редакционна отговорност на доставчика на медийни услуги. Законът за радиото и телевизията не може да отговори на европейските изисквания от регулация на медийното съдържание в печатни издания, както и в онлайн среда. Беше посочено като проблем наличието на регулация на медиите в други закони, различни от ЗРТ, например в Закона за закрила на детето, Изборния кодекс, Закона за здравето, Закона за хазарта и т.н.

Европейският акт за свободата на медиите предвижда задължения за доставчиците на медийни услуги да информират получателите на своите услуги относно предоставената им обща годишна сума на публични средства за държавна реклама и общия годишен размер на приходите от реклама, получени от публични органи от трети държави или субекти от трети държави. С промяна в законодателството трябва да бъде възложен контролът по тази дейност на компетентен орган, но е политическа преценката кой ще бъде той.

Беше обсъдена темата за независимостта на редакционните решения на търговските доставчици на медийни услуги, които предоставят новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития и как тя е гарантирана в документа - на ниво саморегулация (търговските доставчици на медийни услуги предприемат мерките, които считат за подходящи, с цел гарантирането на независимостта на своите редакционни решения). 

Участниците в срещата дискутираха и възможности относно прилагането на изискването за оценка на концентрации на медийния пазар и тяхното въздействие върху медийния плурализъм, включително нейните последици за формирането на общественото мнение и за многообразието на медийните услуги и медийното предлагане на пазара, като се вземат предвид онлайн средата и интересите, връзките или дейностите на страните в други медийни или немедийни предприятия. Експертизата на Комисията за защита на конкуренцията е по отношение на икономическата оценка, а на СЕМ е по отношение на влиянието на медийната концентрация върху общественото мнение. И този въпрос, както и останалите, изисква промяна в законодателството, което да посочи кой ще бъде компетентният независим орган, който ще прави тази оценка.