Петата юбилейна международна конференция “Communications, Media and Education in the Paradigm of New Technologies and Artificial Intelligence” събра 114 учени от 13 страни

За пета поредна година Факултетът по журналистика и масова комуникация организира Международна научна конференция „Комуникацията и медиите на XXI век“. Тази година форумът се провежда на 24 и 25 октомври 2024 г. Темата на конференцията през 2024 г. е “Communications, Media and Education in the Paradigm of New Technologies and Artificial Intelligence”. Събитието е посветено на 50 години от обособяването на Факултета по журналистика и масова комуникация като самостоятелно звено в рамките на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Академични партньори на Международната конференция са престижни чуждестранни университети: Източният университет в Кентъки, САЩ, Политехническият институт в Лисабон, Португалия, Университетът във Вилнюс, Литва, Университетът в Букурещ, Румъния, Университетът Витаутас Магнус в Литва.
В рамките на два дни участие ще вземат 115 представители на световната академична и институционална общност – 40 участници от чужбина и 75 от България.
Пленарната сесия започна в 10:00 ч. (българско време) с откриване на конференцията от проф. д-р Веселина Вълканова, Декан на ФЖМК. В словото си проф. Вълканова поздрави участниците и изрази задоволство, че в конференцията участват водещи изследователи, учени, преподаватели и практици в областта на медиите и комуникациите, както и от впечатляващата научна програма на конференцията по ключови теми от развитието на медиите, комуникациите и образованието по журналистика в 21-ви век.
Проф. Вълканова обърна специално внимание на изкуствения интелект – преобладаваща тема в изследванията на участниците на конференцията, като подчерта, че съвременното висше образование е изправено пред привилегиите и рисковете да съжителства с появата на изкуствения интелект като ключов фактор за различни социални области. С нарастването на технологичния напредък и все по-широкото използване на изкуствения интелект изглежда, че съществуват безброй възможности, които изискват значителна промяна в посоката на новите реалности на цифровата епоха, в която се намираме. Ето защо не е изненадващо, че ИИ неизбежно ще промени начина, по който функционира висшето образование. Така изкуственият интелект има огромен потенциал да трансформира образованието, като го направи по-персонализирано, достъпно и ефективно. От адаптивни учебни пътеки до преживявания с виртуална реалност и прогнозни анализи - технологиите на ИИ могат да революционизират начина, по който студентите учат, израстват и успяват. Като възприемем ИИ в образованието, можем да предоставим на студентите необходимите умения и знания, за да просперират в едно бъдеще, което все повече разчита на технологичния напредък.
Проф. Вълканова изрази мнението, че въпреки нарастващия интерес, въздействието на генеративния изкуствен интелект върху новинарската индустрия и нашата информационна среда - публичната сфера - остава слабо проучено. Недостатъчно внимание се обръща и на последиците от зависимостта на новинарската индустрия от технологичните компании за ИИ. Нарастващото използване на ИИ в работата с новини накланя баланса на силите към технологичните компании, пораждайки опасения относно потенциалните заплахи за автономните бизнес модели на издателите, особено тези, които разчитат на трафик, управляван от търсене. ИИ ще играе трансформираща роля в преструктурирането на новинарската работа, от редакционната до бизнес страна. Тъй като новинарските организации се трансформират под въздействието на ИИ, с това се променя и публичната комуникация като цяло, която е толкова жизненоважна за демокрацията и за която новинарските организации играят жизненоважна роля на пазач.
В края на речта си проф. Вълканова приветства участниците в Пленарната сесия и представи изследователите, които взеха участие в нея.
Думата бе дадена на г-жа Надя Висерс, директор на Европейската асоциация за обучение по журналистика (EJTA). Г-жа Висерс поздрави участниците в събитието и изрази удоволствието си да присъства на събитие, посветено на такъв значим юбилей, какъвто е 50-ата годишнина на ФЖМК, тъй като малко журналистически институти могат да се похвалят с такава богата история. Факултетът винаги е участвал активно в международни проекти, а студентите и в момента активно реализират различни проектни дейности.
Г-жа Висерс поздрави организаторите за избора на централна тема на събитието: влиянието на изкуствения интелект както върху журналистическата професия, така и върху обучението по комуникации. Според нея най-важното в момента е бъдат дефинирани етически рамки на използването на ИИ, защото обществото като цяло и журналистите в частност трябва да контролират технологията, а не обратното. Технологията трябва да добавя стойност на медийните материали, а самите медии трябва да продължат да поддържат демократичните принципи, докато същевременно играят ролята на куче пазач срещу дезинформацията.
Приветствие отправи и г-н Фернандо Охеа, генерален секретар на CIRCOM Regional – Европейската асоциация на регионалните телевизии, който също обърна внимание на необходимостта от етическа регулация на употребата на ИИ в работата на комуникационните специалисти. Така например европейските регионални медии през последните години показват забележителен напредък в използването на възможностите, предоставяни от новите технологии. Не малко роля имат и институциите на Европейския съюз, които усилено работят в посока създаването на регулационни принципи в тази сфера. Още по-важно е обаче наличието на обществени насоки за употребата на ИИ в различните сфери на ежедневния живот.
Пленарната сесия бе модерирана от доц. д-р Мануела Манлихерова. Началото на дискусията беше поставено от изследователски екип от Университета в Саарланд в Германия в състав проф. д-р Астрид Фелнер, Ева Ностем и д-р Юлия Стодолинска, чийто доклад беше посветен на интегрирането на основани на ИИ генератори на текстове в университетското образование. Изследователите подчертават значението не само на включването на подобни генератори на текстове, но и необходимостта студентите да бъдат обучени да придобият необходимите умения за боравене с ИИ за развитие на цялостна способност за критично мислене.
Пленарната сесия приключи с презентация на г-жа Елица Стоилова, основател и мениджър на платформата Umni.bg, първата българска платформа за дигитални асистенти, основани на изкуствен интелект. Г-жа Стоилова подчерта, че говори на първо място като възпитаник на ФЖМК, а след това като глас на индустрията, свързана с ИИ. Основен акцент в представянето бе промяната на поведението и нагласите на потребителите в резултат от развитието на дигиталните технологии и навлизането на ИИ. Аудиторията се отличава с все по-малко търпение към историите, хората продължават да имат нужда от новини, но се задоволяват само с четене на заглавията. Г-жа Стоилова изрази хипотезата, че трябва да се акцентира основно на влиянието на тези промени върху начините, по които човешкият мозък възприема околната среда.
Конференцията продължи с регулярните панели с работни езици български и английски.

Full programme with links (PDF)