В зала Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе първата конференция на тема „Влиянието на фалшивите новини върху европейските демокрации“.

Събитието е част от проекта „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“ (CERV-2023-CITIZENS-CIV-01148165), финансиран по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на Европейския съюз.

Конференцията беше открита от проф. Веселина Вълканова, декан на ФЖМК и ръководител на проекта, която подчерта значението на образованието и междуинституционалния диалог в борбата с дезинформацията. 

В рамките на събитието тя представи проект „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“, финансиран по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на Европейския съюз. Част от него са играта и приложението, чийто софтуер е готов, обясни проф. Вълканова.

„В развитието на проекта, който днес представяме, се обединихме около тезата, че в епохата на дезинформация и дигитален шум медийната грамотност е ключов инструмент към възможността хората да правят информиран избор, да развиват критично мислене, да изграждат дигитална култура и да защитават в крайна сметка демократичните ценности“, каза деканът на ФЖМК. По него работи консорциум от девет държави от Европейския съюз – България, Франция, Италия, Испания, Хърватия, Гърция, Кипър, Словения, Ирландия.

Проф. Веселина Вълканова обясни, че към проекта ще бъдат привлечени и ученици както от средната, така и от началната степен на обучение. Проектът е подчертано практически, добави тя.

Рано е още да се правят изводи, но смятам, че чрез подобни групи модели може да се насърчава критичното мислене и да поощряваме, да подтикваме младите хора да разпознават дезинформацията и манипулативното, манипулираното съдържание, посочи деканът на ФЖМК. Проф. Вълканова отбеляза, че и двата продукта са създадени така, че да могат да бъдат използвани и след приключването на проекта.

Според нея фокусът на инициативата е доста смел – да ангажира младите хора в определени социални проекти, в гражданския диалог. Една от целите на проекта е също така да предоставим ценни данни за бъдещи изследвания и обратна връзка, чиито резултати ще бъдат публикувани, каза тя. „Надяваме се, че ще имаме голям принос в проверката на функционалните тестове от първата версия на проекта и настолната игра и в установяването доколко разработката може да бъде ефективна като педагогически инструментариум за подобряване на медийната грамотност у младите хора“, посочи деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация.

Тя разказа още, че всички сценарии и въпроси, които са включени в играта и в приложението, са базирани на реални събития. „Ние вярваме с колегите, които участват в консорциума, че това е най-ефективният начин да предизвикваме интереса на младите хора и да ги поощряваме за дискусия и ангажираност“, коментира проф. Веселина Вълканова.

По думите ѝ освен политика и политически новини и събития, в играта са включени и теми, които са по-близки до целевите възрастови групи. „Дезинформацията е този сложен феномен, който се разпространява много широко в глобален план, може да подкопава човешки права и може да застрашава и застрашава реално европейските демокрации. При това технологиите от последните години правят дезинформацията още по-трудна за разпознаване. Сега се намесва и изкуственият интелект, чрез който фалшивите новини, дийпфейк видеата и онлайн измамите могат да придобият невиждани досега нива на достоверност. Всъщност, това е голямата заплаха – трудната откриваемост на фалшивото от действителното, провереното, истинното съдържание. Заплахата не е просто в наличието на фалшиви новини в съвременната комуникационна среда, а по-скоро – в скоростта, в мащаба, с който те се разпространяват“, каза проф. Веселина Вълканова. Според нея в настоящия свят киберсигурността е не просто въпрос на технологии, но и на човешко поведение.

Деканът на ФЖМК смята, че противодействието на актове за дезинформация е чрез образователни проекти, програми, кампании, в това число и чрез кампании и действия в традиционните, не само в новите медии. „Факт е, че младите хора използват социалните мрежи и въобще интернет и дигиталните онлайн платформи по различен начин. Това може да допринесе за изграждане на гражданска ангажираност. Аз обаче не споделям тезата на някои учени, че тази гражданска ангажираност възниква някак спонтанно, естествено от използването на дигитални медии. Обратно – мисля, че образованието по медийна грамотност е крайно необходимо, за да осигури този когнитивен, социален конструкт, това скеле, на което да стъпят тези нагласи, рефлекси и в крайна сметка – гражданското ангажиране на младите хора. В това число и социалното съпричастие“, каза още проф. Вълканова.

Официално слово произнесе и Милен Митев, генерален директор и председател на УС на Българското национално радио, както и член на Управителния съвет на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Той акцентира върху ангажимента на екипа на БНР да проверява информацията и да осигурява достъп до надеждни източници за своите слушатели. 

Все по-трудно се финансира качествената журналистика, защото все повече хора смятат, че всеки може да бъде журналист и само с телефона си да създава аудио и видео съдържание, каза Милен Митев. Според него е все по-трудно да се обясни какъв е смисълът от това да има медии с тяхната може би на моменти тромава структура, която обаче дава известни гаранции за това, че продукцията на тази медия ще бъде проверена. „Този финансов натиск идва точно във време, в което има огромна необходимост от силни медии. Ефективността е хубаво нещо, но когато искаме да противодействаме на дезинформацията, традиционните медии – и обществени, и търговски, трябва да бъдат силни. Наскоро имах възможност да говоря с директора на Би Би Си, който каза, че от всички страни, от които се изтегля „Би Би Си уърлд сървис“, на честотите, които освобождава, идват руски канали, което само по себе си мисля, че е достатъчен пример“, каза Митев.

Митев цитира проучване на „Евробарометър“ от 2022 г., според което новините на обществените медии се ползват с най-висока степен на доверие в 28 от 31 европейски страни, участвали в проучването, включително 25 страни-членки на Европейския съюз. „Средно за ЕС 49 процента от гражданите нареждат обществените медии като най-достоверния източник на информация, следвани на второ място от пресата с 39 процента. А търговските медии са с 27 процента. Това създава огромна разлика в средното доверие в новините на обществените и на търговските медии“, каза Милен Митев. Митев коментира, че сред основните предизвикателства, с които се сблъскват медиите и обществата ни днес са свръхинформацията, нарастващата конкуренция за времето на аудитория и обезценяването на журналистическата професия.

Сред участниците бяха:

• Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в БНР

• Екипът на БНР за проверка на фактите, който представи своя опит в борбата с дезинформацията

• Ива Григорова, председател на Българската асоциация на ПР агенциите (БАПРА)

• Илия Люцканов, главен експерт от Съвета за електронни медии

Обсъжданията се фокусираха върху предизвикателствата пред европейските демокрации в условията на информационен шум и манипулации, както и върху нуждата от устойчиви политики и образователни инструменти за повишаване на медийната грамотност.

Доц. Мила Серафимова представи настолната игра и приложението, разработени в рамките на проекта „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“. „Тази игра може да се играе с модератор, който може да бъде учителя в училище, тъй като учениците имат все пак в час на класа и други предмети темата за медийната грамотност“, каза доц. Серафимова. Според нея с един такъв игрови подход могат да се разясняват доста важни аспекти от медийната грамотност. Ние сме помогнали с това да измислим темите за дебат и дискусии с учениците, посочи тя. представи настолната игра и приложението, разработени в рамките на проекта „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“. „Тази игра може да се играе с модератор, който може да бъде учителя в училище, тъй като учениците имат все пак в час на класа и други предмети темата за медийната грамотност“, каза доц. Серафимова.

Голямото предизвикателство на този проект беше как да направим нещо смислено, което да работи в няколко държави едновременно, посочи д-р Йордан Карапенчев, който представи мобилната апликация към проекта. „Един от въпросите, които ние имаме в настолната игра, е дали ще отпадне творчеството на Христо Ботев от учебниците по литература, защото периодично се появяват такива неща. Това във Франция нищо не им говори и не може да бъде зададен този въпрос. Те имат техни си проблеми, техни си задания. И решението, което открихме на този проблем, е всяка държава да генерира различни въпроси. И това е и много ключовото в механиката на играта“, обясни той.

Програмата включваше още:

• дискусия за въздействието на дезинформацията върху демократичните процеси

• представяне на настолната игра и мобилното приложение „Media Masters“

• демонстрационни игри с участие на публиката, насочени към разпознаване на манипулативно съдържание

• отворена дискусия с активно включване на студенти от ФЖМК

Събитието предостави ценна платформа за взаимодействие между академичната общност, медийните професионалисти и представители на гражданското общество, с цел изграждане на по-информирано, критично и устойчиво общество, способно да противодейства на съвременните форми на дезинформация.