В Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, в Националния пресклуб на БТА в София беше открита Двадесетата световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция. Темата на тазгодишното издание на събитието беше „Медии и знание“.

При откриването генералният директор на агенцията Кирил Вълчев подчерта в словото си, че знанието е сред най-ценните ресурси, които медиите могат да предават, и че именно българските журналисти по света са онези, които носят този ресурс отвъд географски и културни граници. „Изкуственият интелект никога няма да замени журналиста -той не може да бъде на място, не може да бъде свидетел“, заяви Вълчев и допълни, че силата на медиите е в тяхната способност да пазят културната идентичност и да обединяват българските общности.

Във форума - присъствено и онлайн, участваха български журналисти от 25 държави, включително от България. Сред тях - 46 журналисти от 34 българоезични медии по света, както и представители на 36 медии от страната - най-големият брой участници в историята на срещата.

Събитието започна в София, продължи с кратки посещения в Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Историческия музей в Берковица, а основната му програма се проведе в град Вършец.

Сред акцентите на програмата във Вършец се открои третият дискусионен панел „Българите в света на XXI век и медиите“, в който проф. д-р Веселина Вълканова, декан на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, разгърна цялостна концептуална рамка върху връзката между медиите и знанието. Тя подчерта, че именно тази връзка е съществена за развитието на съвременните общества, тъй като медиите не просто отразяват, а реално оформят хода на знанието.

Темата на панела, посочи тя, съдържа няколко акцента, като водещият сред тях е именно взаимодействието между медии и знание. Проф. Вълканова се позова на книгата на британския социолог Стив Фулър „Медиите и силата на знанието“, в която се развива тезата, че достъпът до медиите и контролът върху тях в различни исторически етапи - от грамотността до дигиталната ера, вероятно са допринесли най-много за оформянето на хода на знанието.

На тази основа деканът на ФЖМК акцентира върху друго ключово измерение - че медиите имат широкообхватни последици за човешкото развитие, затова и журналистиката е дефинирана като източник на власт. Не само поради огромното влияние върху дневния ред в обществото и над общественото мнение, влияние, постигнато от позицията на свободната съвест и в търсене на истината, а власт върху цивилизационното развитие.

Тази връзка между медии и знание, според проф. Вълканова, трябва да се разглежда двупосочно. От една страна, качественото медийното съдържание не само е източник, но е резултат на значително натрупано знание. Тук проф. Вълканова припомни мисълта на Макс Вебер "...да създадеш наистина добър журналистически продукт е поне толкова интелектуално изискващо, колкото постижението на всеки учен". От една страна, акцентира тя, качественото медийно съдържание е източник на знание за обществото. "Именно затова темата трябва да се гледа двупосочно – навътре – към интелектуалните усилия да се прави качествена журналистика, и навън – с поглед към медиите като посредник на знание и медиите като отговор на изконната нужда на хората от знание, не само от справедливост, но от знание", посочи деканът на ФЖМК и акцентира върху значението на просветената комуникация и етиката като водещи парадигми за XXI век - особено в контекста на глобални трансформации, дигитализация, кризи, несигурност и напрежения в медийната среда.

Като пример за съвременна, самоорганизирана и устойчива българска общност зад граница проф. Вълканова разказа за посещението си в Чикаго и срещата с представители на общността. Сред най-ценните ѝ наблюдения беше работата на Асоциацията на българските професионалисти - организация, създадена от млади хора, която вече пета година развива менторски програми, стипендии и платформи за професионално развитие на сънародниците ни в Северна Америка. Според нея това е убедителен пример за жизнена и ангажирана общност, която съхранява езика, духа и културното наследство в условията на емиграция - процес, в който медиите играят съществена роля.

В края на доклада си проф. Вълканова подчерта, че не е редно темата за свободата на словото да се поставя в общественото внимание единствено около 3 май - Световния ден на свободата на пресата, или по повод публикуването на годишните доклади на международни организации. И в двата водещи документа - на „Репортери без граници“ и на Института Reuters, се открояват тревожни тенденции: журналистическата гилдия споделя усещане за хронична несигурност, както и загриженост за бъдещето на професията. Това, по нейните думи, налага не символични жестове, а последователна, дългосрочна институционална подкрепа и реална политика за стабилност и развитие на независимата журналистика и качествените медии.

Модератор на дискусията беше Васил Христов, президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти във Великобритания.

Към разговора се присъединиха и редица журналисти от български медии в чужбина и в страната, сред които: Габриела Хаджикостова (в. Български вести, Унгария), Деница Секуличка (сп. Сънародник, Словакия), Евгени Веселинов (BulgariCA, САЩ), Иван Узунов (портал Български хъб, Айндховен).

След края на дискусията се проведе специалният модул „Минути за БГ институции - мост към БГ медиите по света“. В него Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт към министъра на външните работи, направи изказване на тема „Културата като дипломация и знание“. Райна Манджукова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за българите в чужбина, представи кратък анализ на състоянието и предизвикателствата пред българските медии зад граница.

Ректорът на СУ "Св. Кл. Охридски" очерта картината на съвременните изследвания, развитието на университетите и знанието на 21 век.

Паралелно с основната програма във Вършец се проведоха и други тематични дискусии, посветени на дигиталната трансформация в журналистиката, ролята на българските медии в чужбина и взаимодействието между медии и образование. В тях журналисти от страната и българоезични редакции по света обмениха опит и поставиха акцент върху конкретни предизвикателства - от недостига на професионални кадри до необходимостта от институционална подкрепа и устойчиви механизми на финансиране.

Със съдържателна плътност се открои темата за сътрудничеството между медии и университети - особено в контекста на формирането на нови поколения журналисти, подготвени не само технически, но и етично и стратегически. Участниците обсъдиха възможности за стажантски програми, съвместни образователни инициативи, платформи за повишаване на медийната грамотност, както и включване на представители на българската диаспора в образователния обмен.

В културно-дискурсивен план програмата беше допълнена от посещения на Клисурския манастир „Св. св. Кирил и Методий“ и Историческия музей в Берковица - жест към духовната и историческа основа на съвременното българско медийно присъствие. Без излишна тържественост, тези посещения поставиха фокус върху смисъла на журналистиката като продължение на писмеността и паметта.

Заключителната част на форума беше посветена на формулирането на конкретни предложения за партньорства и политики, които да подпомагат българските медии в чужбина - чрез дългосрочно финансиране, достъп до обучение и обмяна на добри практики. В речта си генералният директор на БТА Кирил Вълчев подчерта, че 20-ата Световна среща на българските медии доказва, че българите по света могат да бъдат общност - чрез езика, знанието и професионалната солидарност. 

Снимки: БТА