Проф. Константин Кацаров се установява в Швейцария през 1956 г., но остава неизменно привързан към своята родина България. През 1969 г. той създава фондация, която носи неговото име и това на съпругата му, към Университета в Женева. Мисията й е да отпуска стипендии и грантове на български изследователи и студенти, които желаят да следват в Швейцария, както и да подкрепя инициативите, свързани със укрепването на връзките между България и Швейцария.
По случай честването на 125-годишнина от рождението на проф. Кацаров през 2023 г. Управителният съвет на Фондацията реши да учреди награда на негово име, която ще бъде връчвана на българска личност или на институция, с изключителен принос за България.

Смисъл и цел на наградата „Професор Кацаров“

Смисълът на наградата е да допринесе за запазването на паметта за проф. Кацаров в България, както и да популяризира още повече Фондация Кацарови. Тя ще бъде присъждана всяка година под наименованието „Награда проф. Кацаров“, като бъде отбелязана и годината на нейното присъждане. Стойността й ще бъде 10 000 швейцарски франка и медал с образа на проф. Кацаров. Целта на наградата е да изтъкне и подкрепи публикация, изследване, инициатива или дейност с изключителен принос за „вечната България“, според любимия израз на проф. Кацаров.
Организацията, свързана с набирането на кандидатите е от компетентността и отговорноста на Управителния съвет на Фондацията. Управителният съвет ще определя също така и лауреата в духа и условията на стриктна независимост, а решенията на съвета ще бъдат необратими, съгласно Регламента на Фондацията. Условия за кандидатстване Кандидатът трябва да е български гражданин или институция със седалище в България, а дейността им да е неразривно свързана с България.

Публикацията, изследването, инициативата или дейността, с които кандидатът обосновава своето кандидатстване, трябва да се вписва в следните три области: хуманитарни науки (право и история), точни науки и изкуства (включително литература).

Процедурата за кандидатстване е публикувана на уебсайта на фонд "Кацарови", както и на редица други уебсайтове, включително на българските академични среди, на Академията на науките, както и на българските професионални сдружения, работещи в трите разглеждани области. Всички заявления, подадени съобразно с установената процедура, се представят на комисия за подбор, чиито членове се назначават от комитета на фонд "Кацарови".

Комитетът за подбор определя не повече от трима кандидати измежду всички кандидатури за всяка от трите разглеждани области. Досиетата на тези кандидати са тези, от които Комитетът на фонд "Кацаров" избира носителя на наградата "Професор Кацаров". Предоставя се възможно най-широка информация за номинирането на успешните кандидати, извършено от комисията за подбор, и за избора на носителя на наградата, както е решено от комитета на фонд "Кацарови". Връчването на наградата се извършва на официална церемония в България и се разгласява възможно най-широко. Такава церемония може да бъде организирана и в Швейцария.

Процедура за кандидатстване

Заявленията, заедно с посочените по-долу документи, трябва да се изпращат само в електронен формат до секретариата на фонд "Кацарови" на адрес secretariat.fondskatzarovi@gmail.com. Заявленията трябва да са на английски или френски език. Официалните документи на български език трябва да бъдат придружени от превод на английски или френски език. По-специално, досието трябва да включва следните документи:

• Автобиография на кандидата или устава на кандидатстващата институция (максимум 2 MB)
• Фотокопие на паспорта на кандидата или на извлечение от регистрацията на институцията заявител в официален български регистър (максимум 2 МБ)
• Мотивационно писмо (максимум 2 MB)
• Точно описание и обяснение на публикацията, изследването, инициативата или действието, на които се основава номинацията за наградата, както и коментар за техния изключителен характер и изключителна стойност за България
• Списък с публикации, изследвания, инициативи или действия, извършени от номинирания в избраната от него област (максимум 2 MB)

Кандидатурите за наградата "Професор Кацаров" за 2023 г. трябва да бъдат получени в секретариата на Фонд "Кацаров" най-късно до 31 октомври 2022 г. на адрес: secretariat.fondskatzarovi@gmail.com.

Професор Константин Кацаров

 Константин Иванов Кацаров е роден в София през 1898 г. През 1916 г. баща му, съдия в Софийския апелативен съд, го изпраща в Швейцария, за да продължи обучението си, където той открива упражняването на пряката демокрация в тази страна и получава докторска степен по право от университета в Берн. Завръщайки се в България през 1920 г., той започва блестяща професионална кариера там, като открива собствена адвокатска кантора, а след това и кантора за регистрация на патенти и търговски марки, която веднага получава значителен мандат от базелската компания „Хофман Ла Рош“. През 1924 г. се жени за Зиновия Николова Гицова и през същата година започва издаването на "Патентен справочник на Кацаров" – първият патентен справочник в Европа, който се преиздава периодично в продължение на десетилетия.
През 1931 г. е назначен за доцент, а по-късно и за извънреден професор по търговско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Същевременно е автор на множество книги и статии в областта на правото и индустриалната собственост. Признат за един от най-влиятелните български адвокати, той е член на множество асоциации в България и чужбина.
Това положително развитие за съжаление е спряно от Втората световна война, която предопределя съдбата на България, попаднала под влиянието на СССР. Заради контактите си с чуждестранни, предимно западни компании, Константин Кацаров е обвинен от властите на тоталитарния режим в „сътрудничество с врага“ и „шпионаж“. Въпреки липсата на доказателства, след дългогодишен тормоз, през 1953 г. той е осъден на 15 години затвор. През 1954 г. председателят на Върховния съд решава да отложи изпълнението на присъдата. Общото събрание на наказателните комисии на Върховния съд обявява решението за противоречащо на закона и го отменя.
След това Константин Кацаров се посвещава на написването на фундаменталния си труд „Теория на национализацията“. Времето, прекарано в затвора, обаче се отразява на здравето му, тъй като той страда от хронична туберкулоза още от младежките си години. Получава разрешение да пътува в чужбина, за да се лекува и през есента на 1956 г. пристига в Швейцария, установява се в Женева, претърпява две операции и е временно хоспитализиран в санаториума „Лейзин“. Това не му попречва да завърши „Теория на национализацията“, която е публикувана през 1960 г. на френски език и преведена на няколко езика, превръщайки я в авторитет по темата. След като постига тази цел той навлиза в последния етап от професионалния си живот, като създава консултантска фирма в областта на индустриалната собственост в Женева, специализирана в подаването на заявки за патенти и търговски марки в страните от Източна Европа.
Тази инициатива, увенчана с успех, дава възможност на Константин Кацаров да създаде фонда, който носи неговото име и това на съпругата му. Зиновия Кацарова, на която е разрешено да напусне България и да се присъедини към съпруга си в Женева през 1963 г., умира през 1975 г., а Константин Кацаров - през 1980 г. И двамата са погребани в гробището Монтрьо-Кларенс.

Фонд „Константин и Зиновия Кацарови“

Въпреки трудностите, които е преживял, Константин Кацаров остава непоколебимо привързан към страната си. Един от начините да превърне това в действие е да създаде и дари фонд, предназначен за отпускане на стипендии и субсидии на български студенти и изследователи, които желаят да дойдат в Швейцария, за да продължат обучението и изследванията си, преди да се завърнат в България. Фондът „Константин и Зиновия Кацарови“ е създаден през 1969 г. като част от Общия фонд на Женевския университет, а през 1970 г. Константин Кацаров го прави свой „единствен и универсален наследник“. През 2019 г. Фондът отбеляза своята 50- годишнина. През тези години той е отпускал стипендии или помощи на стотици български студенти и изследователи