На 3 декември 2025 г. в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация се проведе втората конференция по европейския проект „Media Masters: Повишаване на медийната грамотност“, ръководен от проф. д-р Веселина Вълканова, декан на ФЖМК.

Събитието привлече общо 110 студенти, ученици, преподаватели, както и представители на медийния и гражданския сектор, работещи по теми, свързани с дезинформацията и предизвикателствата на дигиталната комуникация. Сред официалните гости бяха Иво Тодоров - директор на дирекция „Дигитални програми” в Българското национално радио, Владимир Йончев - главен редактор на OFFNews, както и експерти от Министерството на образованието и науката и членове на деканското ръководство на факултета.
Конференцията беше открита от проф. Николай Михайлов, заместник-декан на ФЖМК. Той подчерта, че фалшивите новини са устойчив комуникационен феномен, свързан както с напълно неверни твърдения, така и с умишлено изкривена информация, която влияе върху общественото мнение и поведението на хората. Проф. Михайлов свърза дезинформацията с конспиративните теории и изтъкна необходимостта академичната среда да развива у студентите умения за анализ, проверка на факти и критично мислене. Доц. д-р Светлана Станкова допълни, че фалшивите новини не са ново явление и че днес разпространението им се ускорява от информационната среда и алгоритмите на социалните мрежи, които засилват най-емоционалното съдържание. 
Доц. д-р Мила Серафимова представи основните направления на проекта „Media Masters“, реализиран от партньори в девет държави от Европейския съюз. Тя обясни, че инициативата е насочена към развиване на медийната грамотност чрез практически подход, в който ученици, студенти, преподаватели и журналисти участват в симулирани ситуации, близки до реалната дигитална среда. Проектът включва поредица от събития и обучения, в рамките на които участниците работят с конкретни примери за дезинформация и се запознават с механизмите, чрез които действат манипулативните техники.
Доц. Серафимова подчерта, че ФЖМК има ключова роля в изследователската част на проекта, тъй като факултетът провежда тестови сесии със студенти и ученици. Техните реакции, въпроси и коментари показват кои елементи работят най-добре и къде са нужни подобрения, за да бъде разработеният ресурс по-ефективен в обучителна среда.
Тя припомни идеята на Йохан Хьойзинга от „Играещият човек“ (Homo Ludens), че играта е естествена форма на учене и разбиране на света. Именно това стои зад логиката на Media Masters – чрез игрови сценарии участниците достигат сами до разбирането как се изграждат подвеждащи наративи и какво ги прави убедителни.
По думите ѝ играта е само началото на процеса. Истинската стойност идва от дискусиите, дебатите и срещата между различни гледни точки, които помагат на младите хора да изграждат критично мислене и устойчиви навици при работа с информация.

Темата за разпознаването на манипулативни техники беше продължена от Иво Тодоров, директор на дирекция „Дигитални програми“ в Българското национално радио, и журналиста Владимир Йончев, които представиха примери от своята ежедневна практика. Те въвлякоха аудиторията в конкретни примери от своята работа и показаха как фалшивите новини се появяват в ежедневния новинарски поток, как се променя контекстът им и защо понякога достоверното съдържание придобива подвеждащ смисъл.

Иво Тодоров постави акцент върху това, че фалшивите новини често разчитат на силни емоции и страхове, което ги прави особено лесни за разпространение. Той отбеляза, че реакциите в социалните мрежи – коментари, споделяния, одобрение или възмущение – увеличават видимостта на подвеждащото съдържание, независимо дали потребителите го подкрепят или го отричат.
Тодоров представи работата на екипа за проверка на факти в Българското национално радио, който ежедневно проверява съмнителни твърдения чрез надеждни източници и експертни оценки. Той подчерта, че доверието е основният капитал на обществените медии. Затова фактчекът е сред водещите направления и в новия новинарски портал на БНР, който работи с обновен адрес и структура, за да бъде проверената информация по-видима и достъпна.
Тодоров обърна внимание и на злоупотребите с технологии - особено съдържание, създадено или манипулирано чрез изкуствен интелект, като фалшиви гласове, лица или видеа. Това според него е ново предизвикателство, което прави критичното мислене още по-важно в работата с онлайн информация.

Владимир Йончев насочи разговора към начина, по който се създават наративи в медиите. Той подчерта, че „битката е за наративите“ и че ефективната пропаганда много рядко използва измислици - най-често разчита на напълно истински факти, но подредени по такъв начин, че да водят към различен смисъл.

Йончев даде примери от актуалната публична среда, в които автентични изображения, клипове или изказвания се използват за внушения и за налагане на готови интерпретации. Според него това е най-трудното за разпознаване - моментът, в който фактите са реални, но историята, която се изгражда с тях, подвежда аудиторията.
Той обърна внимание и на езика: прякори, етикети, обобщения и рамкиране могат да променят отношението към даден човек или събитие много по-силно от самата информация. Затова подчертa, че журналистът носи голяма отговорност при разказването на една ситуация - не само какво ще включи, но и как ще го подреди.
Йончев предупреди, че в ситуации на обществено напрежение наративът може да се раздалечи напълно от реалното събитие, а това превръща разказа в инструмент за внушения. Именно затова според него бъдещите журналисти трябва да развиват усет към това кога фактите звучат достоверно, но смисълът зад тях е променен.

В края на програмата гл. ас. д-р Йордан Карапенчев представи игровия инструмент, разработен по проекта. Той насочи вниманието към онлайн версията на Media Masters и уточни, че играта е достъпна за свободно изтегляне от официалния сайт:
https://mediamasters.mpanel.app/page/partners
Д-р Карапенчев подчерта, че инструментът няма комерсиална цел и не се продава. Играта е създадена специално за проекта и е предназначена да бъде използвана от ученици, студенти и преподаватели като практическо средство за разпознаване на дезинформация. Той отбеляза, че приложението разширява сценариите и улеснява работата с различните казуси, което прави упражненията по медийна грамотност по-достъпни.

Финансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения принадлежат единствено на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно позициите на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA). Нито Европейският съюз, нито EACEA носят отговорност за тях.