Във ФЖМК бе представено мащабното изследване „Телевизията в България: 1954–2024“
На 15 януари в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация при голям интерес се състоя премиерата на четиритомника „Телевизията в България: 1954–2024. Програми–журналистика–регулация–нови медии”, посветен на 65 години от създаването на Българската телевизия и 70 години телевизионни излъчвания в България. Съставители и научни редактори на изданието са проф. д-р Маргарита Пешева и доц. д-р Катя Михайлова, с научен консултант проф. д.н. Милко Петров.
Събитието откри деканът на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова, която изрази радостта си, че именно това представяне е първото голямо събитие на факултета за новата година.
Проф. Вълканова отбеляза, че представянето на този впечатляващ четиритомник е начин да обединим и то в академична среда, в Софийския университет, научната и професионалната общност около телевизията като медия, медийните хора и хората от образованието по медии.
Деканът изрази надежда, че колегите, които са посветили професионалния си живот на медиите, ще говорят, ще се подкрепят, ще споделят и ще общуват.
„Много може да се каже за телевизията – от фразата „никоя реалност не става действителност, до момента в който не я покажат на телевизора“, до „Телевизията е културна среда, в която живеят поколения и която споделя истории. А този, който споделя историите на културата, действително ръководи човешкото поведение. Преди време това бяха родителите, учебното заведение, църквата, общността. Сега са шепа световни медийни конгломерати, които нямат какво изключително да кажат, само че имат доста да продадат“, по израза на Джордж Гербнер, професор по масова комуникация, изследващ дългосрочния ефект от телевизията върху обществото.
Да, телевизията, както като цяло медиите, всеки ден дават основания за критики, но не всеки ден дават основания за гордост, че им принадлежиш. Въпреки нарастващата популярност на стрийминг услугите, традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечения в България.“
Проф. Вълканова нарече четиритомника „едно уникално за най-новата ни медийна история издание, събрало в 4 тома 68 научни статии от 1800 страници – изследвания на 27 учени от Софийския университет – ФЖМК, Нов български университет, УНСС, Американския университет в Благоевград, Шуменския университет и Великотърновския университет – общността, която наблюдава и анализира процесите в седемдесетгодишното развитие на телевизията в България."