Във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя двудневната юбилейна международна научна конференция на тема „Комуникацията и медиите на XXI век: образователни и професионални предизвикателства“, която се проведе чрез платформата за видеоконферентна връзка Microsoft Teams. В рамките на два дни 82-ма участници от 16 университета и институции в страната и чужбина участваха в панели на английски и български език.
В пленарния панел с приветствия към участниците се обърнаха проф. д-р Веселина Вълканова, декан на ФЖМК, г-н Милен Митев – генерален директор на БНР, г-жа Надя Висерс, директор на Европейската асоциация за обучение по журналисти (EJTA).
В словото си деканът на Факултета по журналистика и масова комуникация проф. д-р Веселина Вълканова изрази задоволство, че в конференцията участват водещи изследователи, учени, преподаватели и практици в областта на медиите и комуникациите, както и от впечатляващата научна програма на конференцията по ключови теми от развитието на медиите, комуникациите и образованието по журналистика в 21 век. Проф. Вълканова отбеляза, че 2022 г. е юбилейна за академичната общност на ФЖМК, за професионалната колегия, тъй като университетското образование по журналистика в България навършва 70 години.
Проф. Вълканова подчерта, че в началото на 21 век образователните институции и особено университетите се изправят пред редица социални предизвикателства, преминават през структурни и образователни трансформации, свързани с радикалните промени на средата и с необходимостта от значителни преобразувания на образователните процеси, на академичните програми и подходи на преподаване, свързани и с необходимостта от дигитализация. Университетската система се стреми да преодолее тази ситуация, за да бъде конкурентоспособна и да продължи да предоставя висококачествено образование в контекста на цифровата трансформация и технологичните иновации. Само по себе си обучението по журналистика съчетава академичното знание с практически умения, необходими за професионалната реализация на завършващите студенти.

В откриващото слово проф. Вълканова подчерта, че комуникационната среда не само в България, но и по целия свят претърпява радикални промени. В момента войната в Украйна добавя предизвикателства и трудности пред професията на журналиста. Именно в подобни времена на криза се проявява огромната необходимост от качествена журналистика и качествено обучение по журналистика като противовес на фалшивите новини и дезинформацията.

Г-жа Надя Висерс поздрави ръководството на факултета и студентите и изтъкна колко впечатляващо е всичко, направено през изминалите години. Тя засегна в словото си темата за развитието на журналистиката и колко е важно да се отстояват нейните принципи. Г-жа Висерс посочи, че Софийският университет е много лоялен и подкрепящ член на Европейската асоциация за обучение по журналисти, поздрави факултета и посочи че се представя на високо ниво в международен план. Тя изтъкна важността от обучение на бъдещите студенти по журналистика и медийна култура, за да се справят успешно с предизвикателствата, пред които сме изправени днес. В заключение г-жа Надя Висерс пожела на факултета още много успехи, а на участниците – конструктивна и вдъхновяваща конференция.
Г-н Милен Митев също поздрави присъстващите и изрази радостта си, че ще има възможност да участва в толкова значимо събитие през следващите два дни. Той говори за високите професионални стандарти, свободата на словото и образованието на студентите. Митев подчерта, че свободата не е само възможността да говориш, но и правото да знаеш. В заключение пожела на студентите да бъдат винаги любопитни и критични.
 
В пленарната сесия на конференцията взеха участие проф. д.ф.н. Милко Петров, известен експерт и специалист в областта на чуждестранната журналистика и нейното развитие в САЩ и Европа, водещ преподавател и създател на курсове по чуждестранна журналистика, по изграждане на имидж, по история и теория на журналистиката и на връзките с обществеността, по международна комуникация; доц. д-р Ерика Яуниене и доц. д-р Мария Стонкиене от Университета във Вилнюс, Литва и проф. д-р Ралука Раду от Университета в Букурещ, Румъния – академични партньори на юбилейната конференция. Панелът завърши с представяне на изследване на доц. д-р Каролине Рот-Ебнер и д-р Кристиан Огголдер от Университета в Клагенфурт, Австрия, анализиращо дигиталната грамотност на възрастните хора след началото на пандемията от Ковид-19. Темата за медийната грамотност в условията на засилена употреба на различни онлайн платформи присъстваше във всяко от изказванията в пленарната сесия, показвайки значимостта на въпроса както за ежедневието на обществото, така и като обект на изследователски интерес.

Събитието продължи с представяне на доклади и дискусии в различните панели: "Transformations of Media Literacy", "Communication and Digital Turn", "Cultural and Psychological Particularities in the Communicative Process", "Journalism and War - Discursive Practices and Educational Challenges", "Media Professional Practice and Education: Contemporary Debates", "Contemporary Aspects of the Theory of Media and Communication", "Political and Ethical Dimension of the Freedom of Speech", "Changes in the Roles of Social Media and Future Perspectives of Media", "Communication as an Industry", "Transformational Effects in the Field of Mass Communication in Times of Crisis".
Медийната грамотност бе в центъра и на първия панел от конференцията, "Transformations of Media Literacy". Участниците в него представиха множество различни измерения на проблема в своите презентации, разкривайки сложността и многопластовата същност на медийната грамотност. Модераторът доц. д-р Светлозар Кирилов избра да открие панела, фокусирайки се върху една изключителна актуална тема за цялото общество: пропагандният сблъсък между Русия и Украйна след началото на военните действия, фокусирайки се върху дискусиите дали украинците имат симпатии към нацизма, доколко са нарушавани правата на рускоговорящите жители на Донбас. Дигиталната трансформация на медийната грамотност бе анализирана и чрез няколко специфични казуса: чрез предизвикателствата пред компетентностите на информационното общество в случая с Националната библиотека в Литва (представяне на д-р Сауле Якубаускиене от Университета във Вилнюс), чрез влиянието на пандемията от Ковид-19 върху българското книгоиздаване (изказване на д-р Георги Александров), чрез типологизация на най-често използваните аудио-визуални формати във видео игрите (представяне на гл. ас. д-р Николай Колев). Гл. ас. д-р Никола Вангелов разгледа развитието на няколко теории за същността на термина „реклама“, достигайки до едно ново обяснение, обобщаващо съвременните характеристики на рекламната дейност. Панелът завърши с презентация на г-жа Анелия Димова от Министерство на електронното управление, представящо методика за оценка достъпа на населението на България до интернет.

Панелът „Communication and Digital Turn“ бе модериран от декана на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова, която представи свой доклад, посветен на тенденциите и перспективите на онлайн медийния дизайн. Гл. ас. д-р Мая Стоянова избра да обърне внимание на предизвикателствата и ролята на новите технологии при обучението по медиен дизайн във висшите училища. Докторантите Йотка Панчева и Ивета Йорданова продължиха обсъждането на спецификите на визуалното общуване в условията на конвергенция и на нови медии в своите доклади. Доц. д-р Симеон Василев застъпи тезата за необходимост от нова медийна култура, с която да се посрещнат предизвикателствата към медийната екосистема, както и към журналистиката като част от публичната сфера. Новите технологии разгледани и в доклада на гл. ас. д-р Иван Вълчанов от УНСС, който запозна аудиторията с ролята на търсачките на информация онлайн за журналистиката.
Медиите и комуникациите и техните особености в различни държави по света бяха обединяващата тема на представянията в панела “Cultural and Psychological Particularities of the Communicative Process” с модератор доц. д-р Дияна Петкова. Тук бяха представени гледните точки на изследователи от Съединените щати (проф. д-р Джини Уайтахус от Източния университет в Кентъки избра да се спре над моралните особености при обучението по журналистика и ПР), Унгария (д-р Михали Гал говори за необходимостта от по-сериозно изследване на връзката между политически пристрастия, достъпа до информация и радикализацията, презентирайки четири модела на взаимодействие помежду им), Румъния (д-р Мануела Преотеаса представи резултатите от международен проект, посветен на факт чекинга като форма за борба с дезинформацията). Дезинформацията е в центъра на доклада на доц. д-р Ралица Ковачева, като тя избра да анализира каналите за разпространението ѝ по време на кризи: Ковид-19 и войната в Украйна. Ас. д-р Десислава Сотирова пък търси отговор на въпросите дали чужди държави се опитват да се намесят в редакционната политика на медиите в държавите от Западните Балкани и по какъв начин се осъществява тази намеса. Сравнявайки националните медийни системи в Япония, Китай и Индия в геополитически контекст, докторант Ивелина Ватова, се опита да определи кои са ключовите фактори за развитието на медиите в дадена държава: дали това е нивото на икономическо развитие, наличието или отсъствието на национална сигурност, свободата на словото. Д-р Цветелина Джамбазова използва делото за домашно насилие между актьорите Джони Деп и Амбър Хърд, за да илюстрира начина, по който дискусия, породена в социалните мрежи, успява да измести отразяването на национално значими теми в традиционните медии.
Войната в Украйна и различните ѝ измерения естествено бе една от водещите теми по време на конференцията, като на нея бе посветен специален панел - "Journalism and War - Discursive Practices and Educational Challenges", който бе модериран от доц. д-р Светлана Станкова. Доц. Станкова даде начало на дискусията със свое изследване на образа на войната в Украйна в световните медии. Докторант Олга Колар продължи с начините, по които конфликтът е отразен в Република Молдова, опитвайки се да даде предложения по какъв начин може да се сложи край на дезинформацията в новинарските емисии, свързани с войната. Гл. ас. д-р Лора Симеонова представи резултати от анкета сред 58 студенти в специалностите „Журналистика“, „Връзки с обществеността“ и „Книгоиздаване“ във ФЖМК, според която дискусиите по време на университетските занятия са важен „компас“ при формирането на мнението на студентите за случващото се на фронта между Русия и Украйна. Докторант Наделина Анева избра сутрешния блок на Нова Телевизия „Здравей, България“, за да проследи по какъв начин метафората играе роля в идеологическия дискурс през първите 100 дни от началото на конфликта, а докторант Десислава Францова засегна темата през призмата на спортната журналистика. Различните аспекти на съвременните политически и икономически кризи са в центъра на докладите на докторантите Зарина Василева и Вяра Иванова.

Вторият ден на юбилейната конференцията започна с панел, посветен на образованието и практиката по комуникационни специалности: "Media Professional Practice and Education: Contemporary Debates" с модератор проф. д-р Николай Михайлов. Проф. д-р Грета Дерменджиева предложи типология на формите на обучение, нагледно илюстрираща еволюцията на техниките, методите, средствата за учене и преподаване, а проф. д.н. Добринка Пейчева се фокусира върху динамиката на груповата комуникация в дигитална среда. Доц. д-р Стефан Серезлиев представи доклад, в който изследва и концептуализира нови полета на интеграция между различните перспективи и предизвикателства пред мениджмънта на интегрираните бранд комуникации в полето на академичната теория, професионалната практика и висшето образование. Доц. д-р Елена Тарашева от НБУ пък проследи понятията и езиковите средства, които могат да бъдат преподадени чрез медии, което кореспондира с анализа на проф. д.ф.н. Иванка Мавродиева относно пресечните точки и предизвикателствата пред връзката между публична реч и медии. Гл. ас. д-р Мая Василева се фокусира върху резултатите от студентски опити за създаване на текст относно различните етапи в преговорите за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна. Докторант Атанас Лозанов направи опит за обективен и безпристрастен сравнителен анализ между конвенционалната система на образованието във всички степени и надградени модели, разчитащи на инструментите и устройствата на високите технологии в лицето на добавената и виртуалната реалност.
Панелът "Contemporary Aspects of the Theory of Media and Communication", модериран от доц. д-р Орлин Спасов, обединява доклади на различна тематика, които в своята същност представят съществени аспекти на теорията на медиите и комуникацията. Доц. Спасов обърна внимание на концепцията за медиен плурализъм, за нейния обхват и различни употреби. Проф. д-р Тотка Монова говори за влиянието, което новите медии оказват върху жанровите трансформации и рефлексивните текстови форми (един нов модел на съвременната журналистика). В последователни доклади д-р Надежда Митева, д-р Нели Велинова и д-р Лора Метанова засягат трансформациите и еволюционната динамика на журналистиката в България. Темата на докторант Елеана Генчева проследява влиянието на медиите за формирането на обществено мнение за публични личности от политическата сцена в България и по света. Гл. ас. д-р Стилиа-Фелиси Паунова представя резултатите от социометричен анализ на студенти в България през 2022 г., а докладът на докторант Благовест Илиев е относно предизвикателствата пред екипите на регионалните телевизии в Стара Загора.
Доц. д.н. Мария Попова модерира панела "Political and Ethical Dimension of the Freedom of Speech". В него бе представено нейно изследване, наблюдаващо промените, които протичат в същността на журналистиката, породени от смесването на практиката на професионалните и на гражданските журналисти, от способността медийните продукти да се разпространяват през разнообразни медийни и дигитални канали, от ангажимента аудиторията да ги ползва чрез множество технологични средства. За изследването на дезинформацията и пропагандата говори гл. ас. д-р Анета Милкова. В доклада на доц. д-р Жана Попова се обобщават резултатите от изследването на разбиранията за плурализма на 5 групи в периода между 2000-2020 г.: журналистите (в частни и обществени телевизии), членовете на Съвета за електронни медии, медийни изследователи, политиците от медийните комисии в НС и авторите на оперативна критика за медиите в периодичния печат. Проучването на гл. ас. д-р Теодора Георгиева проследи как се отразяват в медиите политическите кризи в законодателната власт с фокус случаите на депутати, отказали се от своята парламентарна група. Руслана Маргова от Института за големи данни GATE към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ прави опит за систематизация на използваните термини и уеднаквяване на понятията, свързани с фалшивите новини. Докторант Николай Чадаров разгледа комуникативните аспекти на съвременната военна клетва, а ас. Диляна Кирковска – на дигиталното радио, правните му аспекти и пазарната му регулация в България.

Социалните медии са водеща тема на докладите, включени в панела "Changes in the Roles of Social Media and Future Perspectives of Media", модериран от доц. д-р Симеон Василев. Проф. д-р Иво Драганов повдигна въпроса за липсващото аудиовизуално лице на ЕС, а д-р Валери Маринов разгледа мястото на мобилната журналистика във формиращата се нова глобална рамка за развитие на медиите, каквато е визията за „Нов курс“ в журналистиката. Темата на д-р Жюстин Томс е за новите медийни формати, наричайки ги „онлайн аудио и видео за бърза консумация“. Изследването на докторант Венцислав Василев разглежда софтуера за автоматично речево разпознаване - Automatic speech recognition (ASR) - на български и неговата практическа приложност в медийните продукции за дешифриране на преки репортерски включвания с цел публикуването им на интернет страниците на медии. Докторант Александра Дянкова използва социалната мрежа LinkedIn като пример за съвременни начини за изграждане на корпоративен и персонален бранд. Докторантите Ивелина Георгиева, Светозара Величкова и Нина Стоилова в отделни доклади акцентираха върху влиянието на социалните медии в България и тяхното значение за комуникационните канали през 21-ви век.
"Communication as an Industry" е следващият панел, модериран от доц. д-р Мила Серафимова. Докладът на доц. Серафимова бе посветен на ролята и спецификата на PR в ситуации на глобална криза, изследвани и съпоставени бяха комуникациите по време на COVID-19 и следващите предизвикателства като породените от войната в Украйна заплахи за енергийна, продоволствена, икономическа кризи. Гл. ас. д-р Диана Андреева-Попйорданова представи новите резултати от съвместно изследване със Столична община – София – град на творческата икономика, в частта за икономическия принос на медиите /телевизионен и радио пазар, нови медии и печатни медии/, което се е осъществило в рамките на периода 2008-2022 г. Гл. ас. д-р Мирослава Ценкова очерта принципите, по които компаниите и техните потребители споделят информация и общуват помежду си в мрежата, като в същото време посочи значението на ефективното управление на PR дейностите на бизнеса и предимствата и особеностите на комуникацията в дигитална среда. Ас. д-р Йордан Карапенчев типологизира UI копирайтинг текстовете според доминиращата им функция. Д-р Теодора Петкова продължи темата и представи доклад относно концептуализацията на съдържанието на дигиталните маркетингови комуникации в мрежата като семантичен капитал. В панела различни аспекти на бизнес комуникацията по време на кризата, породена от пандемията Ковид-19, се разглеждат последователно от докторантите във ФЖМК Богомила Колева, Ина Къндева и Любомир Палев.
Конференцията завърши с панел на тема "Transformational Effects in the Field of Mass Communication in Times of Crisis" с модератор проф. д-р Ефрем Ефремов. Изследователят от ВТУ доц. д-р Иво Инджов даде начало на дискусията с резултатите от контент анализ на вестникарски публикации в периода 1916 – 2021 г. Проф. д-р Теодора Петрова очерта в своя доклад значението и ролята на използваните аудиовизуални материали в кампаниите и в стратегическите комуникации на институциите и организациите в областта на здравеопазването. В съвместна презентация проф. д-р Лилия Райчева и д-р Мариян Томов анализираха медийните предпочитания на семейства, отчитайки характеристики като възрастови и образователни специфики на респондентите в проведено емпирично изследване. Изказвания имаше и на докторантите Кирил Янев, Валентина Маринова и Неделина Петкова. Обединяваща тема на всички доклади бяха трансформациите в различните видове медии, породени от ситуациите на криза.