Във ФЖМК бе представено мащабното изследване „Телевизията в България: 1954–2024“

На 15 януари в Аула Магна на Факултета по журналистика и масова комуникация при голям интерес се състоя премиерата на четиритомника „Телевизията в България: 1954–2024. Програми–журналистика–регулация–нови медии”, посветен на 65 години от създаването на Българската телевизия и 70 години телевизионни излъчвания в България. Съставители и научни редактори на изданието са проф. д-р Маргарита Пешева и доц. д-р Катя Михайлова, с научен консултант проф. д.н. Милко Петров.

Събитието откри деканът на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова, която изрази радостта си, че именно това представяне е първото голямо събитие на факултета за новата година.
Проф. Вълканова отбеляза, че представянето на този впечатляващ четиритомник е начин да обединим и то в академична среда, в Софийския университет, научната и професионалната общност около телевизията като медия, медийните хора и хората от образованието по медии.
Деканът изрази надежда, че колегите, които са посветили професионалния си живот на медиите, ще говорят, ще се подкрепят, ще споделят и ще общуват.
„Много може да се каже за телевизията – от фразата „никоя реалност не става действителност, до момента в който не я покажат на телевизора“, до „Телевизията е културна среда, в която живеят поколения и която споделя истории. А този, който споделя историите на културата, действително ръководи човешкото поведение. Преди време това бяха родителите, учебното заведение, църквата, общността. Сега са шепа световни медийни конгломерати, които нямат какво изключително да кажат, само че имат доста да продадат“, по израза на Джордж Гербнер, професор по масова комуникация, изследващ дългосрочния ефект от телевизията върху обществото.
Да, телевизията, както като цяло медиите, всеки ден дават основания за критики, но не всеки ден дават основания за гордост, че им принадлежиш. Въпреки нарастващата популярност на стрийминг услугите, традиционната телевизия остава важен източник на информация и развлечения в България.“
Проф. Вълканова нарече четиритомника „едно уникално за най-новата ни медийна история издание, събрало в 4 тома 68 научни статии от 1800 страници – изследвания на 27 учени от Софийския университет – ФЖМК, Нов български университет, УНСС, Американския университет в Благоевград, Шуменския университет и Великотърновския университет – общността, която наблюдава и анализира процесите в седемдесетгодишното развитие на телевизията в България."
Проф. Вълканова прочете и  поздравителния адрес, изпратен от президента на Република България – Румен Радев:
„Приемете моите най-искрени поздравения по повод премиерата на научното историческо изследване „Телевизията в България: 1954–2024. Програми–журналистика–регулация–нови медии”. Обединените усилия на 27 медийни експерти от шест български университета заслужават  признание за създаването на този забележителен труд.
Убеден съм, че четирите тома на колективната монография ще имат своя значим принос както към подготовката на студентите, приели журналистиката като свое признание, така и към проследяването на и съхранението на историята на българската телевизия и осмислянето на ролята ѝ в съвременното общество. … Вярвам, че в основата на тези усилия могат да бъдат само журналисти, които упражняват своята професия честно, съвестно и достойно като част от една обединена и отговорна българска журналистическа гилдия. Нека в историята на медиите у нас през следващите години бъдат записани повече примери в тази насока за доброто на българското общество.“
След това проф. Вълканова даде думата на Ректора на Софийския университет – проф. д-р Георги Вълчев, който отбеляза, че с удоволствие е приел поканата да бъде гост на това събитие, по няколко причини. Защото е това е труд, които е посветен на един от най-големите културни феномени на 20 век и защото се намираме в преломен момент в медийната среда и 70 години са достатъчно добър повод да се отрази паметта за изминатия път.
След краткото слово на Ректора проф. Вълканова предостави трибуната на проф. д-р Маргарита Пешева, която освен автор, съставител и редактор е и вдъхновител на  този труд. Проф. Пешева в много разчувстващо слово представи изданието и изрази благодарности към спомоществователите на тези четири тома.
„Идеята беше моя, но изпълнението е на цялата медийна общност в България. Всички големи изследователи бяха поканени, всички знаеха, че ще работят безвъзмездно, в полза на обществото. Нито един от колегите не се отказа. Казвам това, защото е много важно в преломното време, в което живеем какъв морал има науката.“
Проф. Пешева разказа за екипа, работил върху четирите тома - 27 научни изследователи от 6 български университета, които безвъзмездно създават първата история на телевизията в България. В научния колектив участват доказани професионалисти и учени.
В края на емоционалното си слово проф. Пешева изказа благодарност към всички колеги, работили неуморно върху този труд, към спомоществувателите, благодарение на които  медийното научно изследване е реализирано и на хартиен носител: Асоциация на филмовите и телевизионните продуценти в България, „ГАРБ аудиенс межърмент България”, на издателство „Фабер”, на художника Брайко Брайков  и на декана на ФЖМК на СУ проф. д-р Веселина Вълканова за нейната покана премиерата на това историческо изследване да се проведе именно във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.

Премиерата продължи с научното представяне на акад. проф. д.и.н. Иван Илчев, който сподели: „Много трудно се пише историята на нещо, в което ти самият си участвал...Това е внушителен труд, особено като се има предвид, че е първи по рода си резултат. Интересно е, че вече разполагаме с първа обобщаваща история на най-новата медия у нас – телевизията, докато нямаме история на старите. След Георги Боршуков никой не е направил убедителен опит за история на журналистиката въобще“, отбеляза той. Според него няма качествена подробна монография за нито един вестник или списание в България, а за радиото „разполагаме със сравнително кратката, но талантливо написана монография на Веселин Димитров“. „Това, което ми липсва на мен като историк, е по-задълбоченият анализ на двете уравнения телевизия - общество и телевизия - власт. Не че авторите не опитват да го направят. Правят го, и то не само в една глава, но очевидно е необходимо още доста време, за да бъде натрупан емпиричен материал, който да се поддава на убедително обобщение“, посочи още акад. Илчев.
На трибуната беше поканена и доц. д-р Катя Михайлова, съставител и редактор на изданието, работила ръка до ръка с проф. Пешева, която не можа да скрие вълнението си. Доц. Михайлова започна с малко лични спомени от времето прекарано във Факултета по журналистика и масова комуникация като студентка. „Четиритомникът се ражда днес, когато телевизията е изправена пред много силното предизвикателство на четвъртата индустриална революция, на изкуствения интелект, на новите медии“, каза доц. Катя Михайлова. „Българските зрители споделят в социологически изследвания, а също и в международни сравнителни изследвания, че днес, особено във време на политическа криза и политическа агония, имат най-високо доверие в телевизията. Не в новите медии, не във „Фейсбук“. Имат най-високо доверие в телевизията и в класическото радио, каквото го познаваме“, допълни тя.
Служебният министър на туризма Евтим Милошев, който присъстваше в качеството си на представител на Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти, също беше поканен да сподели няколко думи с многобройната аудитория. „Благодаря Ви, проф. Пешева, че ни направихте съпричастни да бъдем част от този труд, от съществуването на този четиритомник, от съществуването на историята на българската телевизия. Има достатъчно представители на академичната общност, за да потвърдят, че само писаната история остава. Ние наистина имахме дефицит и липса на такава история, която да обхваща целия период“, каза той.. Проф. Вълканова предостави думата и на д-р Бойко Василев, който се обърна към всички в залата с: „Българската телевизия има вече своя биография. И това е нещо наистина голямо“. Водещият на „Панорама“ нарече четиритомника „гигантски труд“, погледнат обективно и точно. „Той има най-важното нещо – фактите, анализите, съзнанието на телевизията за самата нея. Телевизията, погледната отвън“, каза Василев.
Д-р Симона Велева, която изпълнява длъжността председател на Съвета за електронни медии (СЕМ), поднесе кошница с цветя на проф. Пешева, придружена с благодарност за този невероятен труд, като припомни, че проф. Пешева е първият председател на СЕМ, която и до ден днешен буди възхищение у колегите, работещи там. Тя  разказа, че се е включила в колективната монография с темата за медийната регулация и изкуствения интелект. Тя припомни, че СЕМ предстои да бъде домакин на кръгла маса, посветена на медиите и изкуствения интелект.

Последното изказване беше на проф. д.н. Любомир Стойков. Той сподели, че за него, тази премиера е „апотеоз“ на съставителите и изказа адмирации към двигателя на тази книга – проф. Пешева. „Без историята на телевизията не може да се разбере историята на България. Не може да се вникне в българската душевност, да се схванат тънкостите на медийната култура, на родната, масовата, популярната култура“, каза проф. Любомир Стойков. Основният принос на четиритомника, според проф. Стойков, е че прави уникална ретроспекция и два експертна академична оценка на феномена „българска телевизия“ без който не можем да си представим визуалната, медийната и социалната култура на нашата страна.

При закриването на събитието деканът на ФЖМК проф. д-р Веселина Вълканова благодари на гостите и колегите от медиите и българските телевизии, че бяха част от този момент, и изрази увереност, че настоящата колективната монография отбелязва достойно годишнината на БНТ и постиженията на десетки, стотици журналисти и творци в телевизията и медиите. Проф. Вълканова припомни гостуването преди година в същата зала на проф. д-р Клаудия Нотеле − професор по телевизионна журналистика в Университета за приложни науки в Магдебург-Щендал и бивш директор на мултимедийната програма в обществената медия в Берлин-Бранденбург (ARD/rbb), която изнесе лекция на тема „Телевизията е мъртва! Да живее телевизията! Мултимедийното развитие на телевизията“, когато проф. Нотеле говори за новата реалност – дигитализацията.
"Очевидно е, че слуховете за смъртта на телевизията, са силно преувеличени, но и очевидно е също, че драстичните трансформации в съвременните комуникации, свързани основно с цифровизацията, дадоха нов облик и промениха съществено медиите. Пред очите ни телевизионният пейзаж се променя драматично и с бързи темпове. Тази промяна доведе до повишена конкуренция между компаниите, които произвеждат оригинална програма, мрежите се стремят да се адаптират, за да отговорят на изискванията на зрителите.
Следователно, следващите няколко години няма да се определят от това колко бързо индустрията приема дигиталното, а от това как трансформира цифровото съдържание, за да отговори на бързо променящите се очаквания на публиката" каза проф. Вълканова и изрази удовлетворение, че именно Софийският университет можа да даде домакинство и да срещне колегията с авторите, съставителите, редакторите, героите на този четиритомник, чухме професионални гледни точки, вече студенти и практици, изследователи и телевизионери могат да проследят вълнуващите 7 десетилетия от съществуването на телевизията в България и че чрез електронните библиотеки това мащабно изследване и кумулирано знание, допринасящо към изследванията на медиите и комуникациите, ще достигне до широк кръг читатели, ще подпомогне изследователската работа на преподаватели и учени – както фундаменталните изследвания, свързани с масовите комуникации, така и практико-приложните публикации в тези сфери.

На събитието присъстваха ръководители на медийни организации, изтъкнати журналисти и телевизионни продуценти, преподаватели и студенти.

Четиритомникът „Телевизията в България: 1954–2024. Програми–журналистика–регулация–нови медии” е достъпен онлайн в ПДФ формат в електронната библиотека на научното издание Newmedia21.eu.