На 26 март 2026 г. в платформата Zoom се проведе международният семинар “Transformations and Convergent Models of Journalism in the Digital Environment”, организиран в рамките на проект № КП-06-Н65/9 от 12 декември 2022 г. на тема „Transformation and Convergent Models of Journalism in the Process of Digitalization and in Digital Society in a Communicative Context: A Dispositive Analysis“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Началото на форума беше поставено с откриващо слово на проф. д-р Николай Михайлов, ръководител на проекта. 

Семинарът беше посветен на актуални научни и професионални въпроси, свързани с трансформациите в журналистиката, медиите и комуникацията в дигитална среда. Програмата включи три тематични панела с работни езици български и английски, които очертаха широк спектър от проблеми и изследователски перспективи: от професионалната етика, доверието в журналистиката и ефектите от генеративния изкуствен интелект, до платформизацията, визуалната комуникация, политическата поляризация и новите конвергентни модели на публичност. 

В рамките на първият панел, „Journalism, Media Trust and Digital Transformations“, бяха представени доклади, посветени на българския медиен контекст и изследванията върху медийната среда, на професията и внедряването на генеративен изкуствен интелект в журналистиката – от проф. д-р Веселина Вълканова, на професионалната етика в условията на дигитална трансформация – от проф. д-р Николай Михайлов, както и на обществените нагласи към традиционните и социалните медии – от доц. д-р Калоян Харалампиев. Специално внимание беше отделено и на визуалната поляризация в дигиталната журналистика, на новите възможности и рискове, които изкуственият интелект поражда в публичната сфера, както и на различията в реакциите към AI съдържание в различни платформи. 

На сутрешната сесия бяха разгледани още въпроси, свързани с дигиталната трансформация на отразяването на спортни събития, взаимодействието между телевизионната журналистика и алгоритмичната визуализация на данни при изборно отразяване, промените в нюзрума и типовете съдържание в условията на дигитална революция, както и новите модели на политическа комуникация, проявени по време на протестите в България в края на 2025 г. Сред акцентите бяха също доверието в журналистиката в дигиталната медийна среда и алгоритмичните PR кампании като част от променящия се комуникационен пейзаж. 

Вторият панел, „Strategic, Institutional and Visual Communication in the Digital Age“, насочи вниманието към стратегическите, институционалните и визуалните измерения на комуникацията в дигиталната епоха. Докладите в него се фокусираха върху проверката на данните като инструмент за противодействие на дезинформацията, новите измерения на свободата на словото в медийната и комуникационната среда, както и конвергентните подходи в стратегическите комуникации и бранд мениджмънта. 

В рамките на същия панел бяха разгледани още моделите на комуникация между публичните институции, медиите и обществото в условията на дигитализация, трансформацията на журналистиката и изграждането на парасоциални отношения в дигиталните медии, визуалната комуникация на телевизионните брандове в дигиталната екосистема и промените в бизнес моделите на медиите под въздействието на социалните мрежи като нов икономически регулатор. Сред обсъжданите теми бяха още платформизацията на журналистиката и конвергентните редакционни практики, комуникационните аспекти на дипломацията, институционалната четимост в дигиталната среда на публичните и частните болници в България, както и PR стратегиите за внедряване на изкуствен интелект в медийната екосистема, с акцент върху доверието и управлението на репутацията в публичните медии. 

Третият панел, „Platform Publics, Ethics and Convergent Journalism“, представи изследователи от България, Румъния, Полша, Грузия и САЩ, което придаде ясно изразено международно измерение на дискусията. Панелът постави във фокус връзката между дигиталните медии, социалната поляризация, платформената публичност, колективната памет и етическите дефицити на синтетичното съдържание. 

Докладите в английскоезичната сесия обхванаха теми като прехода от медийна към платформена публична сфера в контекста на политическата комуникация по време на изборите в Румъния през 2024 г., значението на дигитализираните полски печатни източници за съвременната журналистика, устойчивостта на колективната памет в дигитална среда, както и етическата празнота при AI синтезираните новини. Обсъдени бяха също трансформацията на връзките с обществеността от посредник към създател на съдържание, невидимата автоматизация в журналистическата практика, визуалното застъпничество в контексти на демократична регресия, предизвикателствата пред журналистиката при верификацията на синтетично съдържание и deepfake материали, обществените възприятия за телевизионната реклама, насочена към деца, както и новите интегрирани комуникационни модели в кроскултурната реклама. 

Със своя тематичен обхват семинарът потвърди значението на интердисциплинарния и международния академичен диалог по въпроси, които засягат не само журналистическата професия, но и по-широката комуникационна среда, в която днес се формират публични нагласи, доверие, видимост и социални интерпретации. Представените доклади очертаха динамиката на съвременните медийни процеси и поставиха акцент върху необходимостта от критическо изследване на технологичните, етичните и обществени последици от дигиталната трансформация.